Музикална зала №4

Нещастници, нещастници...всички продавачи са нещастници...-нареждайки през зъби в стаята влезе Джони.Разтръсквайки глава продължи устремено напред, право към дъното на стаята грабна една цигулка, облегна се на прозореца и каза на непознатото момиче, което погледна за първи път откакто влезе-Ти води, аз ще подсилвам ефекта, имам нужда да се съсредоточа-каза той за първи път без усмивки.

-Просто исках музика.Щом не желаете или съответно не можете да създадете хармонично следващи се звуци, недейте, Вие, младата красива дама.Извинявам се за директността си, просто реших, че след като сте тук, то усещате музиката като друг свят, но явно този в който дишате е единствения за вас.Довиждане-добави с поклон Джони, след което метна цигулката под бузата си и засвири с огромни амплитуди между ниски и високи тонове и сила на звука, една виртуозна мелодия.

Джони спря.Вдигна глава с поглед право наред.Празен поглед.-Е, не може всичките да са добри, но тази съчинена алла примма за младата дама, която не ме слуша в този момент, може и да се повтори.-той постави цигулката на земята, направи няколко крачки, седна на пода и се изтегна подпрян, с ръце зад тила на кълъфа на едно виолончело.Заби поглед в тавана и започна д аму се усмихва.

Джони се засмя.Поизправи се в седнало положения, с ръце на колента.Загледа се в нея.Е, нямаше какво да мисли, ясно му бе откакто лъка се тръкна о струната на цигулката, преди малко.Заслуша се в музиката.Драматична жена. В момента в който си го помисли, в очите и стомаха му пламнаха малки огньове.Той стана,свали палтото си и го просна на табуретката на момичето.Погледна я с дяволска усмивка и мълчаливо се наведе да поеме ръкавицата и.Тои искаше да и угажда на прищевките, беше му забавно....до някъде.След което се наведе отново, залепвайки ръкавицата на пода и завъртайки с нея кръг около себе си.Ръката му с ръкавицата бе откъм дяснята и буза, а лицето му откъм лявата.Съвсем близо до нейното.Впи поглед в очите и-Мисля че ръкавицата е безупречно бяла, което говори, че на помещението не са му нужни повече парцали, вие как мислите Маргьорит?

Това ми е работата.Да научавам разни неща, благодарение на ненаблюдателността на хората, госпожице Дейл.-каза Джони с поредната ослепителна усмивка.Отдръпна се от нея, остави ръкавицата върху пианото и отиде до един от прозорците.Реакцията и му се стори доста детинска и леко го разочарова факта, зашото се почувства твърде уморен да впечатлява непрекъснато някого.Остана си така с ръце в джобовете, перфектна стойка и каменно лице, неумолимо гледащо напред без нито един мимически жест

Нали сте възпитана да не общувате с хора-парцали, или изживяваши се като такива.Какво значение би имало познанието, как ме наричат,за вас?

Джони не се помръдна.-Може ли да Ви задам въпрос?

Защо госпожице, ми говорите на ти след като направихте забележка на мен?-попита със смразяващо студен глас господин Уокър-Допуснала ли сте някой, някога д ави каже, че сте хубава, та се наричате такава-продължи все така той, но в края на изречението се обърна с лице към нея.-Би ли би било по-комфортно ако напусна залата, а бихте ли желали това?-не настъпи промяна в гласа нито едно в повече мускулче се мръдна по лицето му.

Не отговорихте на два от вапросите ми.Нека ви поставя ултиматом-отговорете на тях и ще се забавлявате с мен, в противен случай аз ще се забавлявам с вас.-Джони отиде до момичето, сгъвайки се на две се надвеи много близо до лицето й.-Слушам.

Не ви казвам какво да правите, а ви предлагам сделка.Коя страна от сделката избирате-каза Джони бързо, навеждайки се още по-близо.

Предложете нещо по ваш вкус-каза Джони и лекичко издуха един кичур коса от челото й.

Джони се засмя гръмогласно, вадейки ръката си изпод пианото.Все така смеейки се, с неочаквана бързина обви едната си ръка около кръста на момичета, а другата слойи под коленете й, вдигна я и я тупна в една мека купчинка гайди наблизо.Върна с едо пианото и се намести на столчето.-А може би трябва да се разкараш от пианото, за д асе махна от теб-каза й той, намигайки с очарователна усмивка.Обтегна гръб, разкопча двете копчета на бялата си риза, за д аосвободи връта си, разроши коса и затвори очи.Мелодията изпълни стаята, а лицето му остана с плътно затворени очи и никакъв израз.