Музикална зала №4

Не мислеше за нищо.Остави се изцяло на музиката.Света изчезна.Света, който познаваче го нямаше.Новият бе пропит с гонитбата на клавишите, чиито тонове не с е достигаха един друг.
https://www.youtube.com/watch?v=xFoP8QKal_g

-Млъквай!-отсече Джони, вперил поглед нагоре в тавана.Със стисната челюст и съсредоточен поглед, той наблюдаваше случващите се промени, без да прекъсва малкия си концерт.."О БОЖЕ О БОЖЕ О БОЖЕ!!!!"-крещеше вътрешно-"ТОЛКОВА МАЛКО ВРЕМЕ И ВЕЧЕ СТАВА ИНТЕРЕСНО".Дразнеше го, че промяната става така бавно.Вълнуваше се до такава степен, че без да усети свиреше драматичната седма симфония на Бетовен.Ако сега му се наложеше да опише ентусиазма си, вероятно би издавал нечленоразделни звуци цял час преди да изреве подходящото словосъчетание.ЛИцето му си оставаше все така каменно.Фантазията му летеше.Музиката му заедно с нея.

Колкото и цветни да бяха образите, не можеха да конкурират цветността на словото леещо се в главата на Джони.Ядосваше се нетолкова за себе си-лекувай махморлук с ирладско кафе и после никакво главоболие не може да ти се упре- годините при карираните братя си казваха думата,но тревогите му бяха насочени към Маргьорит.С това мъничко телце как ли понасяве изтезанието.Вбесяваше се че не можеше да се съсредоточи и игнорира глупостите в главата си за да провери какво става с нея.Знаеше че ще е енепоносимо болезнено, но предизвикателството само плъзна усмивка по красивите му устни.-МАРГЬОРИТ!!!!!-изкрещя колкото му глас държеше и зачака отговора й с повече притеснено вълнение, отколкото бе понасял...или можеше да понесе...нима?..не, не, това не беше важно точно сега.

Джони долови шепотите и различи думите.както се беше изправил в заплашителна стойка се преви на две, след което коленичи все така превит на земята, като цялото му тяло трепереше.Задържа така само няколко секунди, след което избухна в най-гръмогласния смях, на който беше способен.Май беше прекалил с хашишовия сладолед от един стар приятел.Мина се време смехът утихна.Уокър се изправи на крака.Лицето му бе доста странно за ситуацията.Нямаше помен от смеха, само лека, почти недоловима усмивка.Погледът му, устремен напред, сякаш прогаряше пространството, но не се фокусираше в нещо определено.Той седна пред пияното без нотка на промяна.Даваше си сметка колко ще боли от звука.Даваше си сметка че може и да не издържи.Беше напълно наясно, че изгаряше отвътре.Гореше да ипълни себе си, пространството, да заглуши шепотите, с най-голямата си болка предизвикана от самото съвършенство.Докосна пианото и то му отвърна.Джони Уокър му изкрещя-МАЖОРНО, и то застена в монументална мелодия.И когато прустите мусрещаха клавишите,той се заслепяваше и губеше съзнание за секунда,дали от болка, дали от възхищение.Погледът му все така втренчен, сега беше поглед на луд.Косата му пшадаше на кичури пред очите, усмивката му с еразтягаше с вскяо подчертаване на ниските тонове, които отекваха като болка в слепоочията му.Хайде, нека го вземеха.Нека му отнемеха това.

Косата му сякаш ставаше все по-разпръсната, появиха се тъмни кръгове под очите му, който бяха като черни дупки.Уокър се изсмя гръмогласно, стана от столчето, изртита го с все сила, като вече блъскаше по рояла.Не си усещаше пръститем китките и ръцете до рамената, но не спираше.Затова го спряха от уроци, въпреки че беше гений виртуоз, затова и не го допуснаха повече да изнесе концерт, защото публиката се бе разбягала изплашена от страховития плам с който Господин Уокър "милваше " инструмента си, който сякаш стенеше и крещеше в предсмъртни мъки, неспособен да помръдне изпод тялото на пианиста, която се извиваше и огъваше, гърчеше и чупеше, спрямо остротата или музикалната маса, която изхварчаше като фойерверк изпод ръцете му, а огън и жупел се сипеха навсякъде наоколо.
Сладострастието беше толкова силно и всепоглъщащо, че чак болеше.Болеше повече от преди....." Перфектно!"-помисли си Джони и в същия миг спря ужасен.Дишаше дълбоко, все едно се събуди от транс.Залитна и падна улавяйки се за клавишите, който издрънчаха грозно.Почувства изтощението.
Остана така.просто дишайки.Празен.Празен от всичко.далеч от всеки.

Дишането му се успокои моментално.Усмивка се разплиска по устните му.Загледан в пода, той се изправи и скръсти ръце, въпреки безумното желание да се докосне до рояла отново.
-Предлагам ти сделка.
Музиката ще тече за теб,
ако отговори потекът за мен.
Ако отговор не се получи
Дори на мене нещо да се случи,
Тон ще чуеш само като стон,
но не от инструмент,
а от самия диригент.
Изрецитира Джони и се засмя лекичко, развълнуван от играта.

Ако ме убиеш, какво печелиш?Нищо не ти коства да живея и да ти пея, както само аз си знам.Но добре твоя воля.-Той се приближи до рояла и натисна 22 последователни клавиша, като завърши с -"ЛЯ"

"Go n-ithe an cat thu, is go n-ithe an diabhal an cat"-измърмори Джони и скръсти ръце.-Та аз съм само един Piss artist!Aaaa-въздъхна Джони.-А вие демоните що тряя винаги да се правите на толкова страшни и сърдити, такива сте Gobshite.Каде е Маргьорит.-Джони се приближи до рояла и засвири съвсем лекичко.Просто една Fur Elise на Бетовен....-мислеше си той-...не вниквай в музиката..недей УОКЪР!

Джони спря като закован.Чуваше това за първи път,ИЗпита невероятно привързване и зависимост от съществото, което му говореше.За първи пут се бе появил някой, който да насърчи лудостта му.Оставаше един нерешен въпрос.Какво искаше да слуша това същество.Моцарт, Бетовен, БАх, бБЕЛИНИ, РАВЕЛ, руски класицизъм..или неговото лично творчество...Джони зачака намек, а ръцете го сърбяха неудържимо.

Уокър приглади косата си назад, свали сакото си и разкопча ризата си.застана прав до рояла.-Искам да чуя аплаузи преди да изгубя съзнание.-Затвори очи и погали леко високите клавиши в една тънка, едва доловима прелюдия.Музикалната маса се увеличаваше, тоновете ставаха все по настойчиви и отсечени и се поде маршов такт.Уокър включи и другата си ръка, но все така не отваряше очи.Нямаше нужда.Усещаше пианото и музиката сякаш различни гласове, до болка познати го викаха оттук и оттам и той им отговаряше, точно където трябва.Та това бяха неговите собствени гласове....и той си спомни...споменът как излизайки от музикалния си транс, очаква да чуе аплодисменти, но такива не следват.Отваря очи и залата е празна.Как върви сам до вкъщи, как там е очакван...как там е унизен, като чудовище...да сугласен е с тях, разбира се , та нима на клетата мразка човека не се вижда като чудовище?..последвалия скандал..викове крясъци..неговите признания за всички години..лекари тичат в къщата му...пръстът на ръката на баща му, насочен към вратата, еднакво обезумял от гняв и страх поглед.....плочките под рояла почти се пропукваха, лампата отдавна не светеше, липсваха 4 клавиша на рояла, но той не спря, замести ги с други ..и стана по-добре.сякаш Джони се разпадаше и пропиваше в земята, кояо рояла смучеше от прелестната течност и изригваше като огромнни потоци лава, която се разливаше и застиваше в причудливи форми върху всичко наоколо.Нямаше да издържи още дълго, мелодията утихваше...Косата му беше мокра, лицето потно и бледо, а очите му мокри и вперени напред.Ризата му се бе разкусала на няколко места.Гърдите му се вдигаха и спускаха, бързо и рязко..Джони се засмя и затвори очи...свиреше минорно..на два клавиша пръстите му отказаха, което направи тягостни паузи...Не можеше да мисли.Нямаше за какво повече...оставаха му секунди преди да потъне някъде извън стаята

Джони ставай!Ставай бе глупако!КАк можа да изпиеш уискито на О'майли!Събрал си е цялата дръжина и се кълне че само да те хване ще те накра да му го вурнеш до капка, по един или друг начин!А ти ми лежиш сред кокошките със щерка му!
-м...Малкия ти ли си...-какво става имам уйасен махморлук..-джони
-Да бе, нали изпи уискито...отлежалото бе Джони!-проплака тоя който го дърпаше.
-Аз...
-УОКЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪР-чу се ужасяващия рев на О'майли, и махморлука на Джони се изпари като по чудо.Той се изправи олюлявайки се и тукмо да тръгне, на вратата на кокошарника се появи една огромна фигура.
-О'майли!-Изписка Джони и падна.
Обаче падна така че стана.Усети болки в ръцете и разбра че не е сред никакви кокошки.Понадигна се.

Джони се протегна, разпуквайки ставите си, понамести се на дивана.И се усмихна дружелюбно на отсрещния младеж.
-здравеи!-и две красиви усни се разтегнаха и събраха бързо.Джони наклони глава и любопитно зачака.