Музикална зала №4

Джони погледна надолу-Мислех да си направя, но точно часовник ли-зачуди се той.-Както и да е.И какво искате от мен. господарю?-без да пропуска очарователната си усмихва полюбопитсва Джони.

Джони не издържа.-КАКВО МИ Е ПРОКЛЯТИЕТО-кресна той.-Нима на всеки кръгъл час ще убивам Маргьорит.Това е по-скоро благословия!Как бих могъл да се приближавам към това да убия някой.Просто ще го направя.

Джони тръпнеше отвътре, но не си позволи нито една погрешна мисъл отново.Той осъзна, че не може да разбие системата, но че може да я изиграе в собствената и игра.-Добре.Какво искаш от мен сега?

-Приятна почивка, Go n-ithe an cat thu, is go n-ithe an diabhal an cat, и до нови срещи.-подсмихна е дяволито Джони, чиято коса отново бе разпиляна и надвесена демонично над очите и челото му.Демонът сам нямаше представа какво удоволствие доставяше на Уокър.Цял живот си търсеше белята и се забаляваше неимоверно, когато я намираше.Страх не присъстваше, та нали бе убягнал на разярен ирландски клан в тесен кокошарник, след което бе станал пръв приятел на вожда му и щеше да се жени за дъщеря му, но не успя да превъзмогне карето, което пребоядиса и...му се наложи да се върне в Лондон-какво по-страшно от това.

Джони се провлачи до нея с максимална бързина, каквао му позволяваше болката.Седна облегнат на пианото и пое тялото й в собственото си.Зачака.Молеше се тя да се събуди по-бързо..или пък не.Харесваше му така, близо до нея, пък и имаше възможност да я разглежда от близо.Беше спокоен че Велзевул няма да й направи нищо, тъй като щеше да мъчи него до край.

Доста горделива мисъл премина през главата на Уокър.Чудеше се дали сега тя сънува него.Някак си нейното спокойствие рефлектираше върху него.За жалост Джони разбра че няма да я убие, каквото ид а се случи, което значеше че не може да прави каквото си иска със своя демон.Той също въздъхна, загледан в нея.-'Свърши се братко.До тук с Джони Уокър.Рдвам се че те познавах"-представи си той силния ирландкси акцент на Малкия и гадната му усмивчица.-Ще се видим в ада,-отвърна му наглас тихичко Джони и също върна усмивката.

Той й се усмихна с толкова много топлота и нежност.-Мисля, че ти върнах услугата грижовност-прощепна й той и отмести няколко кичура коса от лицето й.-Добре ли си?

На Джони му кипна отвътре.Полагаше неимоверни усилия да се въздържа.След всичко, което преживяваше заради нея, да получава такова отношение!Никога не бе търял такива надутковци и винаги им бе натривал фасона...което щеше да направи и сега.
-Щом искаш-каза безразлично той в отговор, след което измъкна ръцете си изпод тялото й и ги вдигна във въздуха, в отговор на което Маргьорит се изсипа бавно на земята.

Джони се изправи бавно.Взе сакото си от столчето и се запъти мълчаливо към вратата.Искаше да се махне от тази зала.Току виж излизайки от нея да се сабуди от някакъв друг сън...а искаше ли да се буди, обади се тънко подмолно гласче.
-Не знам за Вас, госпожице Дейл, но аз имам нужда от свеж въздух.
И той обви ръка около дръжката на вратата.Застина за секунда, прехвърляйки в главата си стария сюжет, как всичко започна от заключването на тази грозновата брава.Засмя се леко и напевно и натисна дръжката, която....щракна и се отвори.