Административният център

Камио го изгледа доста съсредоточено и на устните й цъфна онова нещо,което хората наричаха демонична усмивка.
-Щом си попаднал случайно тук,знаеш че те чака доста ужасяващо наказание нали?Но разбира се,може и да измислим нещо,за да те покрием...Може би.

- След като съм попаднал тук случайно, трудно този факт би ми бил известен, но да оставим това. - Сивиръс вече имаше бегла представа на къде отиваха нещата - Наистина ще съм Ви признателен, ако ми помогнете.
Сивиръс захапа обецата си отново. Беше му ясно, че нищо хубаво не може да излезе от този ситуация...

Момичето извади чифт огромни очила,сложи си ги и изгледа доста делово Сивиръс през тях.
-Продай си душата на мен и ще ти спася дирника.Дори ще наследиш и моята специална способност.

- Доста сте пряма Г-це. - "или там каквото по дяволите си" добави си на ум Сивиръс - А мога ли преди да предприема такава колосална крачка напред - "или по-скоро назад" - да разбера каква е алтернативата или поне какви "права", задължения и... може би - способности, придружават евентуалната сделка?

-Ще работиш на половин работен ден в Канцеларията ми,където ще си отговорен за наказанията назначавани на душите,които идват в Ада,работа която ще продължи и след смъртта ти.Това в случая е плюс,защото ще ти се размине цяла една вечност горене и мъки в Ада...освен ако не си мазохист.Тогава може и да уредим нещо.-момичето му се усмихна малко кръвожадно.Щом Сивиръс питаше що за сили ще наследи,то значи си нямаше и представа с кой говори..Камио щракна с пръсти и в миг се озова облечена в черна военна униформа,която бе изпъстрена със странни езически символи.
-Нека се представя остново...Аз съм Камио,един от висшите демони,сегашен вицепрезидент на Ада.Подпиши договор с мен и освен че ще те надаря с мъдрост и сила,ще получиш и способноста да общуваш с всякакви животни...Както и да виждаш бъдещето.

"С какво съм го заслужил... русокоси момиченца с остри зъбки и задоволително кръвожаден поглед да ме командват из адските селения!" - мислеше си Сивиръс.
- Приятно ми е, Камио. Едва ли има нужда да Ви се представям, но все пак - Сивиръс, Сивиръс Рочестър. Простете нахалството ми, но така и не отвърнахте на въпроса ми - каква е алтернативата, какво ме очаква, ако откажа да продам душата си?

Камио щракна с пръсти и зад нея се материализира цяла армия от еднакви единици.Те бяха антропоморфни, високи два метра,облечени в изящни черни смокинги и носеха кози глави вместо човешки.
-Да кажем...много лоши неща.-демоничното девойче му се ухили очарователно...и зъбато.

- Какви остри зъбки имате, госпожице... Очарователно! Явно и без друго нямам особен избор, кажете къде да капна няколко капки кръв? - едва ли не миличко попита Сивиръс.

Камио щракна с пръсти и пред Сивиръс се материализира някакъв документ,написан на непознат език върху старо парче пергамент...Нямаше нужда да му казва повече,момчето само трябваше да се сети какво да прави.

Сивиръс извади малкия нож, който криеше в тънко джобче от вътрешната страна на левия си ръкав. Дори без да примигне, направи плитък разрез на ръката си и я притисна върху пергамента.
- Готово, господарке! - каза той със сарказъм в гласа. - Какво се изисква от мен сега?

Пергаментът се изпари и с това настъпи рязка промяна.Сивиръс изведнъж усети как в главата му сякаш се впиват хиляди игли,карайки го да загуби почва под краката си и да се стовари тежко на земята,едва ли не крещейки от болка.
Камио се засмя и смехът отекна наоколо...