Административният център

Тук всички новопристигнали ученици идваха, за да заявят своето желание да не спят под звездите, и да получат ключ за чистак новичкия си, луксозен апартамен. На рецепцията, както на всяка рецепция в цяла Англия нямаше никого, до момента, в който не издадеш звук. После рецепционистът те изненадва...

Джони пристъпи напред, загледа се в обувките си и през косата му се разтегна най-широката усмивка , която някога някой е имал.Трусна глава назад и започна да се хили.Преви се първо на две,а после падна на земята, тресейки се и хлипайки ту бездиханен ту с грамогласен смях , който нямаше шанс да буде скоро сподавен.

-Господине?-зад него долетя много сериозен и леко притеснен мъжки глас.Той принадлежеше на мъж надхвърлящ петдесетте,с напълно бяла коса и малки очилца.Той бе спретнат в черен костюм и всичко в него,от поведението до външният вид крещеше на света факта,че той е прислужник.

Смеха на Джони утихна до носово подхилкване, но не спря.Той се излегна на пода, постави ръце зад тила си усмихна се широко и каза:
-Ако е възможно, обслужете ме моля.-със съвсем сериозен и дипломатичен глас, след което разтегна усмивка и зачака.

Икономът го заобиколи,за да застане зад рецепцията и да извади дебела книжна тухла.Разлиствайки я,той много съсредоточено търсеше нещо из ситно изписаните страници.
-Господинът има ли някакви претенции относно жилището си?

Да, много е важно да е на високо, с изглед и висок таван.Хубаво е да не е с изкъртена мазилка.А да, ще ми трябва и един стол.-каза Джони, доста сасредоточено и учтиво.После се усмихна и се изправи с отскок.Облегна длани на бюрото и зачака.

-Господине...-икономът отвори уста за да обясни на младежа как стояха нещата със жилищата,но бързо бързо я затвори.Въздъхна тежко и зарови из шкафовете на рецепционното бюро,като носът му леко прошавваше,сякаш той много усилено се сдържаше да не излее нервите си.От къде за бога идваше този младеж?Да не бе расъл до сега в обор?В кралската академия можеше да видиш много чудесии,но сред тях не все включваше изкъртена мазилка,камо ли стая само с един стол.
Мъжът извади един позлатен ключ с много заврънтулки и го остави внимателно на масата.
-На него пише коя стая е вашата,ще се ориентирате.-не му предложи помощ,а му намекна,че един вид наказание за поведението му е това да се лута из академията.-Приятен ден,господин Уокър.

//правя ти тема.

Джони пльосна длан върху ключа, придърба го по бюрото със скърцащ звук и ослепителна усмивка, Завъртя се на токовете на ботушите си, изчурулика мерси и изхвърча.

Сивиръс пристъпваше с бърза и отмерена крачка. Спря се до рецепцията, повдигна леко десния си крак на пета, подпря едната си ръка на плота, и с върха на пръстите на другата - нетърпеливо тупна звънчето. Чудеше се, колко ли време още ще трябва да загуби...

Отговор обаче на повикването му не последва...Икономът бе изчезнал мистериозно и нямаше и следа от него.За сметка на това на рецепцията цареше пълен хаос,бе пълно с разхвърляни навсякъде документи,подредени в папки.Сред тях една се отличаваше,тя бе яркоцикламена и носеше табелка с думите "СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО".
От младежа зависеше как да постъпи-дали да изчака прилежно,или пък да използва липсата на обслужващият персонал,за да се потопи в тайният документ...

Сивиръс погледна с интерес яркоцикламената папка. Почуди се, струва ли си да рискува... Езикът му заигра с обецата на устната му. "А защо не" - помисли си той - "... и без друго никога не си спазвал правилата, Сивиръс." Прокара един дълъг и елегантен пръст по надписа на папката и тъкмо щеше да я отвори, и чу звук, който идваше откъм вратата зад рецепцията. Той бързо отдръпна ръката си от папката...

За да види как една котка се промъкна в помещението.Тя бе чисто черна,а на врата й имаше каишка,където блестяха думите "Пуфльо".Животното му метна един безразличен поглед с огромните си зелени очи и с няколко добре премерени движения намери мястото си на бюрото на рецепцията.
-Мяу.-заяви тя,протягайки се.Погледна Сивиръс,погледна и папката,а след това се зае с по-важни неща,свързани с дневният й тоалет.Една хубава баня бе добро начало..напълно загубила интерес към младежа,тя започна да ближе лапичката си.

"Мразя котки" - помисли си Сивиръс. Имаше чувството, че животното бе пратено, именно за да го наблюдава, но въпреки това се протегна и разтвори папката.

Първите няколко неща в нея бяха много притеснителни снимки на космати мъже облечени в женско бельо,нахлупили тенджера върху главата си.Отдолу обаче се криеше нещо доста по интересно,няколко листа черна хартия,ситно изсписани с червено мастило.В мига в който Сивиръс спря погледа си върху тях,главата му се замая,причерня му...той усети как полита назад,надолу,неясно къде,а до слуха му достигна шепот на хиляди гласове...Той пропадаше ли пропадаше...този път поне бе ясно,че е надолу.

Очите му бяха плътно затворени, чувстваше се леко замаян и несигурен. Не знаеше дали е възможно да е пропаднал навътре в страниците на папката както му се струваше, че бе станало, или просто бе изгубил съзнание. В главата му все още се рееха образите на черните листове... какво ли бе написано на тях? Той се сети за снимките в началото на папката. Зачуди се какви разнообразни интереси и вкусове имат хората... В тези изображения имаше нещо сбъркано, но отново - различни хора - различни "вкусове". Въпреки че самият Сивиръс, не би отказал "мъжка компания", това, което видя беше твърде далеч от представите му за нещо дори доближаващо се до еротика. Най-сетне събра сили и отвори очи...

За да види,че потъва надолу по някакъв огромен тунел.Падаше със сравнително малка скорост,така че можеше да наблюдава случващото се наоколо.Около него се рееха разни мебели и дрънкулки.
Успоредно с него падаше един люлеещ се стол,върху който седеше момиче.Русите й коси се вееха наоколо,леко проблясвайки на странната светлина идваща от дъното на тунела.
Единственото което можеше леко да успокои Сивиръс,бе факта,че момичето изглежда спеше сладко,похърквайки със силата на дъскорезница.Може би все пак положението му не бе толкова лошо.

Страхотно - от котки с недоверчив поглед, през извратена хомоеротика, чак до най-новият литературен нонсенс... как се казваше книжката, а да - "Алиса в страната на чудесата". Или по-скоро "Сивиръс в страната на нонсенса". Сивиръс започваше да се чуди дали не бе прекалил с абсента... или може би опиума миналата вечер. "Едва ли" - прошепна си той и се озъби на едно бурканче, което съдържаше нещо, което подозрително много приличаше на човешки ембрион и беше потопено в зеленикава субстанция. Срещу него русокосото момиче продължаваше да хърка безпърдонно. "Отвратително..." - изръмжа Сивиръс, след което тихичко и презрително се изсмя...

Той се изсмя...за да падне в купчина стари и много прашни възглавници.Намираше се в нещо като дъното на огромен кладенец,като наоколо имаше приятно осветление и набиващи се на очи плочки,при които се редуваха черно и червено,на квадратчета.
Зает да се дави във всичкият се вдигнал наоколо прах,той можа все пак да забележи,как столът с момичето кацна кротко и внимателно в страни от него.
Девойката лекичко въздъхна,като една многоизстрадала лолитка и се понамести.Хъркането бе спряло.
Сивиръс обаче забеляза и още едно нещо-наоколо липсваха врати...

"Очарователно - заклещен съм в нещо приличащо на... стократно оголемения кладенец на омразната ми леля Гертруд, заедно със спящата красавица! " - помисли си той. Само че момичето се поразмърда и започна да се оглежда. Тя се държеше сякаш не виждаше Сивиръс, което може би беше точно така, защото взимайки предвид черните му дрехи, може би силуетът му не се отделяше като светлосила особено много от стените на... помещението. Сивиръс се насили да бъде любезен и тихо, но отчетливо се обърна към нея " - Мис?". Госпожичката подскочи леко и се обърна...

Тя се обърна и той за пръв път видя ясно лицето й.Да,то бе нежно и може би леко детинско.Имаше го и елемента с красотата...но очите.Всичко се промени,когато Свиръс ги срещна със своите.Отново му прималя,защото видя в големите детски очи,нещо кеото съвсем не бе човешко.В синь-сивият ирис се примесваха червени и зелени елементи,които създаваха един непрестанен водовъртеж.
Момичето леко присви странните си очи,от което на Сивиръс видимо му олекна и жизнерадостно го запита:
-За интервюто за работа сте,нали?

"Изненадите никога не свършват..." помисли си той. Без особено много да се чуди, отвърна с едно простичко " - Да!"

-Насам моля.-момичето щракна с пръсти и в стената зад нея в миг се материализира врата.Тя се отвори сама,Сивиръс видя,че води до някакво друго помещение,което напомняше на огромна канцелария.В това време момичето бърбореше без да се спре,задължена да обясни подробно положението на новакът.
-Казвам се Камио,отговорна съм за всичката документация на това проклето място.Много забавно,по-интелигентен си от повечето идиоти тук,а те набутват на най-гадното място.И все пак съм изумена че имаше доброволци за свободното място.Немалко хора имат желание да прекарват дълъг работен ден в Ада,разбира се преди наистина да им е дошло времето.

Сивиръс осъзна грешката си доста бързо, а също така и доста бързо дойде прозрението, че дори и да не беше казал "да" , това едва ли щеше да го измъкне от... Ада? И все пак той щеше да опита да се измъкне:
- Мисля, че съм в грешка. - тук беше мястото за още една лъжа, макар Сивиръс да подозираше, че едва ли, ако това тук наистина беше Ада, което беше не чак толкова малко вероятно, лъжата щеше да помогне. - Мислех, че тук просто ще имам възможност да се "свържа" със своя демон...

-Но тук всички сме демони.Ако започнеш работа при нас,по един или друг начин ще се свържеш с всички ни.Вярно,скучно е цял ден да обработваш документи,но поне имаме пикници на цялата фирма на открито.-момичето го изгледа леко подозрително.-Да не си от онези задръстени смъртни,които в момента използваме за да видим сметката на тъпите руси пернати същества от Рая?
Момичето изведнъж се намръщи,а атмосферата около нея стана доста плашеща.

Сивиръс не даде никакви признаци да е особено засегнат от определението, което му бе отправено. Прокара език веднъж по обецата си и после я захапа леко с два зъба...
- Да - каза той - мисля, че съм, как го казахте - "от онези задръстени смъртни". Съжалявам, че губя от ценното Ви време, но тъй като е в природата ми да бъда "задръстен", изглежда нямам друг изход от ситуацията, освен да Ви помоля да ми обясните на къде да се пренасоча...