Лятната градина

Всичко бе спокойно,птичките пееха,слънчето грееше,някъде някой се бе разпял нещо на италиански и искрено се кефеше от този факт.
Съвсем внезапно,точно в ляво от момичето се материализира една тухла.
-Псст.Не ме виждаш,нали?-прошепна заговорнически тя.

Странният глас обърка момичето което се чудеше да ли да погледне или не,все пак не би било уважително да се прави на няма.
Затова вдигна любопитно поглед и:
-За съжаление не ви виждам,бихте ли се показали?
Странно защо,но тухлата и напомняше за една нейна леко странна приятелка,която чрез тухлата измисляше разни неща,интересно как успяваше?

-За бога,момиче,колко повече искаш да се покаже една тухла?Не стига че сме обречени на вечен нудизъм,ами и нахалстваш.Засрами се!-скастри я тухлата.

Интересно, вече разговарям и с тухлите помисли си тя.:?
-Извинете ме за нахалството,но как така вие говорите не би било нормално,не смятате ли,това някаква шега ли е,или сънувам?Девойката остави книгата на пейката и бързо се изправи,като се приближи любопитно до говорещата тухла.
Най-вероятно си мислеше,че това е един от страните сънища,които от време на време я спохождаха и реши да влезне в ролята си.

Тухлата избухна в розов дим и когато той се разсея,на мястото на тухлата имаше саксия с мушкато.
-Ами сега?Достоверно ли е?

Отново се случи нещо странно което изуми девойката,пред нея имаше красиво мушкато,което умееше да говори също като тухлата.
-Съжалявам,но не успявате да ме убедите с тази промяна,отново изглежда нереално,всъщност защо една говореща тухла и след това мушкато реши да разговаря с мен?

Отново избухна цикламен дим и този път от там изскочи едно нисичко лилавокосо девойче.Тя имаше много сърдита физиономия и скръствайки ръце започна да се кара:
-Ама ти акъл имаш ли?Защо не ме излъга,че е достоверно?

Елиза подскочи учудено от развръзката на нещата и след известно мълчание най-накрая спокойно каза на малкото момиченце:
-Защо да те лъжа,някаква причина ли има?
След поредния любопитен въпрос,тя го погали по главата и му се усмихна чаровно.

-Разбира се!Ако ме излъжеш,само ще натрупаш един грях в повече,което значи че шансът да гориш в Ада и аз да те измъчвам до края на вечноста става все по-голям!

Елиза погледа странно момиченцето,което говореше доста странно за дете на нейната възраст,изглежда този сън наистина навлиза в интересна фаза.
-Как би било възможно момиченце като теб да ме измъчва в ада?
Девойката се засмя и се огледа на около:-Доста се задържах тук,мисля че вече трябва да тръгвам,ако искаш ела с мен предполагам,че ти познаваш по-добре това място,и има по- голяма възможност да излезем.

-Значи си толкова лековерна,за да се довериш на поредната ми фалшива външност?-заяде се отново детето.

За жалост момичето успешно раздразни нервите на Елиза със лекомислените си думи,затова тя я хвана студено за ръката приближи я до сините си очи и безчувствено,но някак меко я попита..
-Ще ми кажеш ли какво искаш или просто си дошла да ме дразниш,какво си ти?

-Демон.-отвърна простичко хлапето.

-Ти шегуваш ли се с мен?Или може би не...-замисли се баронетата.След това пусна момиченцето и скръсти недоволно ръце,като продължаваше да я гледа все така сърдито .-И какво би искал един демон от мен?

-Душата ти?-момиченцето отново й говореше като на пълен олигофрен.

Елиза се дразнеше все повече на малкия демон,едва се сдържаше да не я убие тук и сега,не понасяше толкова нагли хора.Ръцете и трепереха от нерви...
-искам колкото е възможно по-скоро да се отърва от това досадно момиче,не мога да я издържам,помисли си тя,затова...
-Хубаво!Какво ще получа аз?Или пък чакай,за какво да я давам на чучело като теб,опасявам се,че нямам желание да ти подаря душата си,не си ми интересна!Девойката се обърна с гръб взе си книгата,която бе оставила на пейката и с ведра крачка закрачи на пред.Нищо,че бе за първи ден тук и не познаваше околностите,пак би било по-добре да се загуби и да е сама,отколкото да е с досадно същество.

За жалост,момичето направи голяма грешка...Земята под нея се разтресе,а светът шеметно се завъртя...
За най-голям ужас на момичето,зад гърба й дребната фигурка на детето започна да се разраства в чудовищни размери.Светлината видимо намаля,а Елиза усети как я заливат вълни страх.

Книгата се строполи на земята,а самата Елиза замръзна на място,лицето и побеля като на мъртвец после сложи рака пред треперещите си устни,поне от части да прикрие страха си.Но това нямаше особено голям ефект,защото краката и трепереха като на уплашено дете.Въпреки това тя не губеше самообладание.Момичето леко и незабележимо приплъзна лявата си ръка към кръста си и от там извади една малка кама,която бе украсена със сребро и разни интересни орнаменти.Елизабет разбираше,че няма голяма полза от оръжието,но какво и оставаше?Да се остави да бъде в ръцете на дявола,като порцеланова кукла?
Девойката прехапа силно треперещите си устни,като се опитваше да се контролира,колкото това би било възможно.След това впи поглед в него.
-И сега какво ще ме убиеш ли?Какво следва,кажи ми?
Колкото и уплашена да беше гласът и бе нежен и уверен,а в ръката си стискаше здраво камата като последна надежда.

» Зимната градина