Лятната градина

Заглавие: Лятната градина Пон Окт 19, 2009 4:09 am

Лятнара градина беше като мини парк на територията на Академията. Беше изпълнен с езерца, цветни картини, романтични фенери, фонтанчета и чешмички, в които птиците се къпят и романтично настроение дори през деня. Те се разпростираше от централния вход на Главната сграда чак до края на територията на академията на юг, изток и запад, което се равняваше на не чак толкова малко селце. Беше известна с дъхавите си цветя навред, затова девойките я кръстосваха неуморно ден и нощ мечтаейки за любимия си или за семейство си, от което бяха отделени.

-Какво казваше онази млада руса дама,чието име имаше приятно звучене?Абсолютно сигурен съм, че присъстваха думите "Изгубих се", заедно с "Не мога да намеря пътя към вкъщи". Още по-депресиращ е факта, че за мен това сега е Вкъщи, а си нямам и представа къде се намирам...За Кралска Академия е доста големичко местенце...
Висока фигура крачеше неуверено по една от алейте,говорейки на себе си.Тъй като отчевидно нямаше друга компания, или пък забавление, той изнасяше малка и много жизнерадостна тирада.По гласът му си личеше прекалено ясно що за човек е, точно от онзи тип, който успява да събере енергия и положителни мисли способни да захранят целият град.Слабата му, но мускулеста фигура не можеше да даде ясен отговор къде се събира всичко това, но можеше да бъде вместена в съвсем друг разговор,където неизменно ще присъства думата "привлекателен" и "ама крайно,крайно очарователно".
Трябва да добавим,че въпросната личност освен чрез гласните си струни успяваше да излъчва жизнерадостност от всеки един сантиметър на тялото си,оприличавайки се на малка лилава лампа.От ония, които всички харесват.
ТОЙ отметна дългата си руса плитка на лявото си рамо, успокоително гнявейки я.Не отричаше, че започва да се притеснява.Защо си бе позволил да се разсея и изгуби?Помнеше, че се бе насочил към Главната Сграда,но всички шарени и прекрасни неща в откритата градина го бяха очаровали и той също като малко дете се поддаде на изкушението.
-О, Джак ,мисля че вече не сме в Канзас...-той се скара на себе си,стискайки в ръце плитката си.Винаги ведрите му изумрудени очи помръкнаха,затвърждавайки факта, че е едно голямо дете.За добро или пък за лошо, това наистина бе така.Разбира се, на него му бе позволено- името му бе Джак,Джак Безариус и като най-малко дете в семейството,той бе напълно пренебрегван.Това в други би породило комплекси и би вкарало в картинката онова така познато на всички Озлобление, но за него не важеше.Винаги с усмивка на уста,той бе решил да посреща живота такъв,какъвто е.Това го бе довело до Кралската Академия,където той мечтаеше да развие уменията си...всичко това разбира се щеше да почака,докато не се справеше със сегашният си проблем.
Беше се изгубил и го знаеше много добре.
-Лош,Лош Джак.Може ли такова несериозно отношение?

-Виж ти тръгнах в търсене на някоя девойка в беда,а кого да срещна любимия си братовчед Джаки-каза с нотка на надменност г-н Дрейн,който бе облечен в елегантен бежав костьом и държеше жълто лале в дясната си ръка.Младият джентълем приближи холандското растение към лицето си и помириса аромата му като изражението му се промени наслаждавайки се на благоуханието,а след това Уилфърд въздъха елегантно и погледна невинно братовчед си с думите-Съжалявам да не ви притеснявам.....тя щеше да каже-Не никак,а аз щях да започна да говоря колко обичам да се наслаждавам на изяществото на красивите неща като цветята и че смятам нея за по красива от цвете,но не вместо някоя глуповата млада дама,която да се върже на заучената ми реплика аз срещнах теб Джаки-заяви разочароване русокосия и стрелна г-н Безариус с ястребовите си черни очи-Да знаеш длъжник си ми!

-Аз,аз....Аааа?-Джак започна изречението си заеквайки,но в последствие думите му преминаха в доста учуден вик.Тялото му хареса идеята и направи подходящото движение-подскок назад,завършил в един храст.Той,горкият целият се смачка изпод тежеста на младежа,горната част от който изчезна нейде сред зеленината.Краката му,обути в удобни бели ботуши останаха да стърчат самотно,точно срещу новопоявилият се.
Джак не разбираше.Денят бе започнал прекрасно,с хубава закуска,посещение на ново място,изгубване на новото място а сега и това.Възможно най-ужасяващото,депресиращо...и ами като цяло фрапиращо.Имаше едно нещо,което Джак не обичаше рано сутрин и то бяха роднините.В частност-братовчед му,Уилфърд.
Не че не го харесваше,бе възпитан прекалено добре и разни рицарски идей бяха попили болезнено в него,просто имаше прекалено болни спомени от този си точно роднина.Имаше го инцидента с вазата,когато бяха на 5,имаше онова нещо с изчезналата пуйка,когато бяха на 9 и куп други пакости,в които бе въвличан само заради това,че някой някога му бе казал да угажда винаги на братовчед си.Той разбира се с най-добри намерения се бе опитвал да поддържа приятелско отношение с младият Безариус,опити които винаги завършваха с пълен разгром.Е,поне успяваше да го спаси в последният момент-на Джак му се бе разминало удавянето,прегазването и счупеният врат неведнъж...
-Нннн...Ще ме измъкнеш ли?-разбира се,доброто възпитание надделя.В главата на Джак щракна малко бутонче с надпис "Аз комуникирам",което се свърза със "Аз съм приятелски настроен",които поеха към мрачното кътче в съзнанието му,място където депресията и отчаянието царуваха.Място назовано "Братовчеда Уилфърд".

Уилфърд се размя от сърце като цялото му тяло започна да се превива от смеха,а по бузата му дори се стече малка сълза-Джаки изобщо не си се променил,откакто бе дете винаги си така странен и приятно непохватен ето затова си любимия ми братовчед -младежа си приближи до "владетеля на храста" хвана го за краката и го измъкна от там.
След което се огледа наоколо хвана русокосия си роднина и без да му казва нищо го поведе нанякъде.След около пет минути по някакво чудо китката на Джак все още бе на мястото си,а двамата младежи се намираха на една полянка обсипана от десетки различни цветя-Като от картина нали мили мой Джаки-каза Уил,който все още държеше китката му оглеждайки се за нещо-Помня,че от малък си падаше по цветята тогава го приемах с насмешка,но сега мисля,че това е едно доста полезно...хоби,което ще те накарам да изпозлваш за мен искам да направя добро впечатление на богатите дами чух,че имало няколко новодошли с добро име и наследство твоите познания в женските изкуства ще са ми жизненоважни,а в замяна на това ще те взимам с мен като в доброто старо време-Дрейн се усмихна и прегърна през врата братовчед си.

-Нрнхх...-Джак произведе още една поредица от сложни звукосъчетания,просто за да има някакъв принос в разговора.Нямаше смисъл да превръща мисълта си в думи, защото братовчед му просто нямаше да им обърне внимание.Ето, сега Джак си мислеше да му заяви, че не е дошъл тук за да се забавлява с разни млади дами,а за да се обучава и развива.Но какъв смисъл имаше от благородната реч която си бе подготвил, когато насреща му бе Уилфърд.
Но...можеше и да опита,нали?Звучеше нечовешки сложно като задача,защото като за начало, трябваше да се измъкне от болезнената хватка.Уилфърд нямаше лоши чувства към него, просто не можеше добре да си премери силата в повечето случай...като сегашният.Джак се бе озовал впримчен в болезнена хватка,в която го държеше нещо смесено от боа удушвач,менгеме и коприна.
-Брраа...БррааатоФчетхде...-блондинът започна да ръкомаха усилено,за да покаже,че се задушава.

Младежа погледна умилително братовчед си и каза-Скъпи ми Джак,ако искаш да имаш успех сред дамите трябва да спреш да се държиш като дете-той отпусна хватката и разроши главата му възклицавайки-ААА косата ти е толкова мекичка и мирише толкова добреее- и започно да роши русите ми къдрици като явно забрави напълно думите си от преди малко...
Изведнъш натиска върху скалпа на господин Безариус спря,а стребовия поглед на Уилфрд бе насочен някъде в далечината.Това не бе проява на благоразумие и милост към роднината му,просто снажния младеж бе забелязал красива малда дама в далечината,като че ли имаше радар за такива..
Пусна "домашния си любимец" напълно и оправи сакото си усмихвайки се започна да оправя и леко намачканите дрехи на Джаки правейки се,че незабелязва погледите,които двамата "братя" получаваха от скритата дама в цветята-Знаете ли мадам не е учтиво да шпионирате-думите на Уил може би просветлиха приятеля му за ситуацията,а и със сигурност разкриха криещата се Фенрир..

Джейн беше решила да излезе на приятна разходка из лятната градина и да се порадва на хубавото време. Вървеше ли вървеше, спирайки се периодично да гледа малките езерца и фонтани и да оглежда цъфналите дървета. Беше облечена в светлосиня коприна, опасана със същата на цвят виенска дантела, а косата й беше разпиляна по гърба и раменете. Накратко видът й отговаряше на настроението й - свеж и вдъхновяващ.
След продължителна разходка в далечината мерна двама русокоси мъже и на няколко пъти ги погледна, но скоро друго отвлече вниманието й - в цветния килим, който я заобикаляше видя синчец. Същия като роклята й. Клекна, за му се полюбува, след което иззад гърба й се чу:
- Знаете ли мадам не е учтиво да шпионирате.
Джейн се изправи като ударена от ток и се заъртя помитайки всичкия синчец с полите на роклята си.
- Прощавайте, но не ви познавам, не виждам причина, заради която да ви шпионирам. - Госпожицата стисна устни, а по бузите й проби лека руменина на праведно възмущние и онеправданост. - Но вижте, да заговаряте непозната сама дама със сигурност не е проява на възпитание.
В друг случай на Джейн не би й пукало, дори най-непознатият непознат да й заговори за луната и звездите, но този господин открито я обвини. Другият обаче изглеждаше някак си стреснат и рошав. Голяма комбинация бяха тези двамата - нахалник, и хлапе.

Стреснат,рошав и неприкрито очаян,Джак не можа да се освести първите няколко минути.Това бе така,само докато до мозъка му отново започна да достига кислород,което принуди в главата му да засвяткат разни лампички. Намираше се пред млада дама, не се бе представил, а най-ужасното от всичко-той приличаше на избягала от гората самодива.Братовчед му нанесе поредният неочакван удар, неволно представяйки го в ужасна светлина.Джак се изчерви,преди да успее да овладее импулса и леко извърна глава.
"Глупак,глупак,ГЛУПАК" той започна да се кара на себе си.Бе нарушил един от личните си принципи да е винаги изряден и учтив в присъствието на дама...
"Тя сигурно си мисли че съм някакво хлапе.." това го стресира още повече,карайки го да се изчерви още по радикално.Ръката му се оказа пред устата, за да спре един вик на отчаяние.Той не прецени обаче навреме,че този му жест можеше да бъде взет като отрицателно отношение,сякаш той се чувства зле от присъствието на младата дама.
Как можеше за някакви секунди да създаде толкова лошо впечатление?Не стига че косата му стърчеше навсякъде,плитката се бе разрошила непростимо много,дрехите му и лявата му буза бяха изподрани от краткото пребиваване в храста,ами сега показваше и крайно невъзпитано отношение.
"Мобилизирай се,идиот такъв!" скастри се отново,махайки ръката пред устните си и оправяйки колкото може редингота си.Той си пое дъх и правейки един перфектен и много нисък поклон,при който плитката му се плъзна по едното му рамо,минавайки пред тялото му и краят й тупна тихичко на земята.Слънцето в този момент го огря, превръщайки цялото това косище в блестящо съчетание на златни класове пшеница,оприличавайки го на приказен принц.Едната му ръка се озова долепена за гръдният му кош,точно там където се предполагаше,че е сърцето му,с бавно движение,след което той занарежда внимателно подбрани думи:
-Простете за грубото отношение на братовчед ми, той не е особено сладкодумен.Моля да ни простите и че прекъснахме разходката ви,но и двамата търсехме начин да ви заговорим,но пленени от красотата ви,сред тази цветна градина загубихме за кратко разум,забравяйки за неща от рода на учтивост...

Джейн се вцепени. Никак не беше свикнала на такова мило отношение. Усмихна се смутено, а бузите й вече пламтяха от срам. Мразеше момента с комплиметните. Особено когато идваха от устата на толкова... ами... привлекателен мъж. Поклони се леко и заговори:
- Благодаря ви, просто исках да изясня положението - гласа й леко се изтъни, признак на напрежението й. Ето сега вече се изложи. Не се държеше нито като дама, нито като нормален човек, напротив беше груба и студена. И то пред такъв възпитан младеж. Какво следваше да направи?! Какво се правеше сега?! Пое си дълбоко въздух и с изпускането му, бе изпратила навън по-голямата част от нервността си. Ама че работа. Хлапакът се оказа същински Дон Жуан. Взе се в ръце и влезе в любимата си роля на независима лъвица.
- Не е проблем, че прекъснахте разходката ми, дори е добре, че ви срещнах, нали знаете - всичко в компания е по-приятно - Усмихна се бляскаво и пристъпи плавно напред, подавайки с премерен жест изящната си ръка към Джак.
- Джейн Фенрир, крайно приятно ми е да се запознаем - без да го осъзнава в усмивката си бе затъкнала малко обещание, което я правеше още по-хубава.

Джак се изправи,успявайки плавно да комбинира това движение заедно с още едно-той внимателно пое ръката й и отново леко приклякайки,долепи нежно устни до нея.
Може би това продължи един миг повече,от колкото доброто възпитание позволява, но пък подсилването на ефекта бе стопроцентово.
Джак внимателно пусна ръката й, надигайки лице,за да срещне нейното.На устните му се разля поредната очарователна усмивка,много топла и приветлива.
-Удоволствието е изцяло мое,Мадам.Позволете ми да се представя и аз,името ми е Джак,Джак Безариус...-той наклони глава към лявото си рамо,а в очите му проблясна искрица любопитство.Това според него бе единственият му минус в цялата история,един истински джентълмен би успял да контролира своите чувства,но Джак намираше прекалено много от детето в себе си и не можеше да се контролира.Притесняваше се,да не стане прекалено нахален,позволявайки си да я гледа толкова прямо в очите.Кога разстоянието между тях се бе скъсило толкова?
Блондинът усети как лека червенина се разля по бузите му и отмести леко глава,зазяпвайки се в малка туфичка сини цветя.Не бе ли тя самата спряла вниманието си над подобна?
Кратък поглед назад го потвърди, а когато видя опустошената от роклята й цветна леха в главата му се зароди Идея.Навеждайки се внимателно той откъсна едно цветенце и го поднесе отстрани на лицето й.Все още леко червенеещ,той с леко и съвсем първоначално заекване запита:
-М-може ли?-дали тя щеше да му позволи да я докосне,закачвайки малкото цвете в косите й?

Джейн беше на път да се разтопи. Внимателния начин, по който пое и целуна ръката й, свенливият му, внимателен и на всичко отгоре леко любопитен поглед, плавните му движения... Джак Безариус беше най-очарователното и пленително нещо, което бе срещала през живота си.
Осъзнавайки, че е зяпнала, а очите й бяха станали на кафени чинийки, за да попиват образа на този така изискан младеж, се изчерви още повече. Нима беше оглупяла от толкова малко? Бързо оправи леко неприличното си изражение и точно тогава Джак изскочи с нов номер от торбата си пълна с обещания. Видя как той погледна към туфите синчец, включително този, който беше смачкала, как в главата му проблясна идея и как в следващия момент поднасяше едно малко синьо цвете към косата й.
-М-може ли? - Я попита той свенливо и зачака стриктното й разрешение. Усети как устните й пресъхнаха. Леко, почти прикрито ги облиза. Това момче не спираше да я изумява. Досега всеки друг би сложил цветето и би я повел за ръка към "Вечните Любовни Полета". Или храсти. И точно в този ред на мисли тя осъзна, че иска Джак да направи точно това. Пошлостта на мислите й накара гръбнакът й да се скове.
- Да, моля - се чу да произнася с тих, сластен гласец, а очите й за момент не можаха да прикрият чувствата й. Тя беше напълно пленена и не искаше да напуска пленничеството си.

Той кимна адски сериозно,вживявайки се в ролята.Сега за него само едно нещо имаше значение и това бе правилното наместване на растението в косите й, така че да се постигне максимално добър резултат.Той внимателно повдигна един непокорен кичур,който минаваше над ухото й,а с другата си ръка закрепи на негово място цветето.
Пръстите му леко докоскаха, макар и съвсем неволно нежната кожа на горната част на ухото й, и макар и покрити в мека копринена ръкавица, Джейн можеше да усети как те горят от притеснение. Джак си позволи още едно изчервяване,този път още по-наситено и отдръпна припряно издайническите си ръце. Оглеждайки цялостната картина като истински ценител,по устните му се разля нова усмивка, продължаваща от едното до другото ухо,която го принуди да притвори очи.Приличаше,незнайно защо, на малка,но много щастлива панда.
Джак се наведе леко напред,скъсявайки още-повече разстоянието между тях,но разбира се в що-годе прилична величина.Той затвори изцяло очи,наслаждавайки се на аромата на цветето...принесен с нейният.
-Прекрасно е...-прошепна той в ухото й. - Отива прекалено много на Мадам.Но може би тя е уморена от присъствието ми?Боя се че си позволих прекалено много...- в края на изречението гласът му прозвуча доста нещастно,сякаш той се чувстваше виновен,че показва проява на лош вкус,държейки се така.Може би планираше да се отдръпне...но не го направи,запазвайки същата си позиция,на сантиметри от самата нея.

- В никакъв случай! - въздъхна тя. Само силите на доброто възпитание я караха да не насили този мъж тук и сега. А и това, че бе напълно вцепенена. Искайки да пристъпи напред, но осъзнавайки, че правилната посока е назад и въпреки всичко не помръдвайки се запита дали вече не изглежда като леко момиче. И все пак никакво чувство за благоприличие не можеше да спре гигантските пеперуди в стомаха й.
Изведнъж, в тотален изблик на паника тя се вторачи в очите му, които бяха на едва една педя от нейните и в тях се четеше същата паника и недоумение като в нейните, което я накара да прикрие уста с ръка, за да не се изкикоти. Сега оставаше и открито да се засмее, за да си помисли, че се смее на него. Горката Джейн беше крайно объркана.
- Всъщност, компанията ви е изненадващо приятна - Каза тихичко тя - Но се опасявам, че може би прекалено ви занимавам с присъствието си, все пак вие водехте разговор, когато се появих и толкова грубо прекъснах. Може би е по-добре да ви оставя...
Джейн не помръдваше от мястото си, молейки се, нещо да падне зад гърба й и да спре тръгването й.

Щом тя спомена нещо за евентуалното й напускане на сцената,Джак не можа да победи импулса да пребледнее целият.Това разбира се, беше така,защото перспективата да остане сам с братовчед си бе ужасяваща,а той като удавник се бе вкопчил в разговора си с приятната млада дама.Не осъзнаваше обаче още едно-не искаше да я пусне не само заради Уилфърд,а заради нещо друго,доста по-сложно и мистериозно от една семейна вражда.
-Моля те...-отново в ухото й,той продължи да реди думи,които сякаш се превръщаха в поезия под сериозното въздействие на кадифеният му глас.Бледноста му се примеси с ново изчервяване,заради дързоста която си бе позволил.Да се обърне към почти непозната дама на Ти,а не на Вие бе нещо което до сега не си бе позволявал.От бузите му лъхаше топлина,която доказваше колко притеснен се чувства от случилото се.Не искаше да я пусне да си върви,така че преди да се спре,от устните му се отрони едно последно изречение:
-Моля те..остани с мен.-след което той шумно си пое дъх и извърна глава.Чувстваше се като пълен глупак...особено давайки ухо на чувствата бушуващи в него.Не помнеше до сега да се бе чувствал така,но не можеше и да назове какво му е..

Джейн остана като втрещена. Беше се надявала нещо да я накара да остане, но изобщо не бе очаквала да е самият Джак. Да не го оставя сам? Но нали беше с братовчед си?! Или пък беше това проблема... Вече беше казала, че ще си ходи... Не можеше просто ей така да се врътне и да остане. Наистина нямаше избор.
Обърна се, за да си тръгне и през рамо каза:
- Дано да се видим скоро! - след което продължи напред, молейки се Джак да не се паникьоса и да направи нещо необмислено. Изведнъж, точно по план се спря и се огледа озадачено, обръщайки се към двамата русокоси.
- Ара... Ама ние къде сме? - На лицето й бе изписано най искреното очудване, на което бе способна. Сега вече спокойна за доброто си име се върна няколко крачки назад.
- О, колко съм заблудена, разхождам се без да се оглеждам и сега не знам къде съм - Всъщност това беше пълна лъжа, почти всеки следобед се разхождаше из Лятната градина и я познаваше добре - Бихте ли били така добри да ме упътите поне до Главната сграда?
Честно казано Джейн беше леко горда, че е намерила изход от ситуацията и едва се сдържаше да не смигне на Джак.

Джак леко наклони глава към дясното си рамо,гледайки я право в очите, леко сериозно,сякаш обмисляше трескаво какво точно да направи.Изведнъж по устните му се разля усмивка,която премина в искрен смях.Това го направи още по-очарователен,смехът му напомняше на звън на камбанки,толкова жизнерадостен и почти заразителен.Той сложи едната си ръка на главата,а другата на кръста и едвам сдържайки голямата си и невинна усмивка,заговори бързо,без следа от предишната причинена от близоста свенливост:
-Мадам,поставяте ме на тясно...Боя се че съм толкова изгубен колкото и вие!-в очите му припламнаха игриви пламъчета,което го направи само още по-очарователен.Сега напомняше на малко хлапе,което обмисля някаква пакост,за която все още събира смелост...

Джейн визуално събираше емоциите на Джак в кошницата, която от около половин час насам, бе създала за него в главата си. Замайваше се от мисълта, че това най-вероятно е един малък процент от същността на пленителния младеж. Засмя се заедно с него, постигайки леко трептене на рамената си и огласяне на околността със смеха си, напомнящ мед, канела и слънце.
- Ами тогава да вървим, пък където и да стигнем, ще е по-добре от тук, скоро ще се стъмни - каза през усмивка тя. Подаде ръка към Джак, за да я хване и да вървят заедно и си реши да си запиша датата в календара, Определено имаше какво да запомни. И кого.

Уилфърд вече виждаше как се представя галантно на дамата прави комплимент за меката й като коприна кожа,"изгубва" се в дълбоките й красиви очи,а след това е кани на бал държи се като истински джентълмен,изумява е с танцовия си талант,а след това е кани на среднощна разходка в градината и тогава....
Но докато този сценарий вървеше в мислите му,действителноста бе друга и изглежда братовчед му трупаше преднина и той бе по-близо до леглото на младата дама.
Младия русокос левент направи няколко крачки озовавайки се пред Фенрир пое ръката й,направи лек реверанс и каза елегантно-Простете,че не се прествих досега милейди,моето име е Уилфърд, наследник на благородния род от графство Съсекс - Дрейн,не мога да остана безучастен,когато красива млада дама като вас е в беда нека ви окажа помощ и изведа от този лабиринт......-той се наведе леко напред целувайки ръката й,а меките му къдрици се докознаха игриво до елегантните й пръсти.

Джак остана на заден план и усмивката му веднага помръкна.Той леко се намуси,заради намесата на братовчед си,усещайки как в него се събужда ръмжащ звяр,който да иска само и единствено да разкъса другият блондин.Не можеше да си го обясни,това беше поредното нещо,което щеше да премисля по-късно.
Той леко се покашля,за да покаже учтиво раздразнението си,докато очите му бяха готови да мятат мълнии.
-Мисля,уважаеми и много обични ми-тук той леко натърти- братовчеде,че младата дама категорично пожела аз да я придружа в търсенето на изход от прекрасната градина...

Младия благородник хвърли бърз и остър поглед на братовчед си,този поглед бе добре познат на Джак.В детските му години след този поглед той винаги се намираше в доста трудни ситуации в някои,от които оцеля на косъм като епопеята в замръсналото езеро или падането от коня,който Уилфърд искаше,но бе даден на Джак,а на следващия ден едната юзда мистериозно се скъса...
-Млади ми братовчеде,ако не се лъжа аз съм единствения от тук присъстващите,който знае къде е изхода,така че е най-удачно да ви придружа освен това уменията ти за ориентиране скъпи ми Джаки за по-зле и от на французин..-това бе може би една от най-големите обиди във Империята,защото всички поданици на нейно величество имаха доста лошо мнение за всички жители на Франция и по тази причина бяха измислили хиляди дори милиони вицове и обиди свързани с тях.
-Милейди нека да тръгваме скоро ще се стъмни,а и чух,че днес ще има неофициално събиране за новодошлите-каза вежливо мистър Дрейн,който все още държеше ръката на Фенрир.

Объркана Джейн стоеше между двамата братовчеди и се чудеше на кого да угоди. Джак имаше известна преднина, но и Уилфърд се бе показал като добър и услужлив джентълмен. Всъщност... По нищо не отстъпваше на Джак. Внимателно прибирайки ръката си от неговата реши да направи най логичното:
- Но така или иначе тримата сме в една посока, не е проблем и двамата да ми покажете пътя. Нали? - В помирителната й усмивка беше заложено нещо повече, от обикновена учтивост и желание за съвместно добруване. Метна един успокояващ погледа към Джак и клекна, за да откъсне още един синчец.
- Все пак, трябва да отличим първия престрашил се! - За какво точно и как не уточни, но сложи малкото синьо цвете, за да украси петлика на момчето с плитката и тръгна първа напред.
- Хайде, да не се бавим, мили благородници!

Джак успя да обедини в себе си и ново изчервяване и една доста замечтана усмивка,когато получи неочакван дар от младата дама.Веднъж закичила го,тя тръгна напред,но той реши да си позволи една малка волност и улови ръката й,принуждавайки я да се спре.Не можа да свали отнесената усмивка от лицето си,личеше си,че се забавлява невероятно много от получилата се ситуация.В очите му отново проблесна пакостлива искра,а той с цялата си грация и прелест се наведе леко, целувайки ръката на Джейн.В тази целувка той се опита да вложи благодарност за подаръка и да й намекне, съвсем леко, че той е много по-различен от братовчед си...Много по-интересен и възпитан и...нормално ли бе в момента да чувства такава неприязън към Уилфърд?Сърцето му щеше само да се разкъса и изяде,когато той прекъсна разговора им и целуна ръката й...нещо което Джак правеше в момента.Бе си позволил да се разсея и да удължи малко повече жеста си на благодарност.
Пускайки ръката й,той прошепна тихо,така че само тя да го чуе,добавяйки поредният искрен и по някакъв начин умолителен поглед:
-Прости ми...

-Ах ти правиш се на глупак,но всъщност си хитра лисица,гаден мръсник...-мислеше си Уилфърд наблюдавайки братовчед си като не можеше да остави младата дама да му отвърне все още не бе хлътнала прекалено или поне така си мислеше.Той премина от другата й страна пое ръката й и усмихнао каза-Хайде да тръгваме преди да е застудяло Фенрир,Джаки-и възпозлвайки се от физическите си данни повече сформиралата се групичка към главната сграда.
Но уви явно благородника бе преувеличил възхвалявайки познанията си за района след десетина минути тримата се оказаха пред кралските конюшни,които бяха празни може би някъде имаше парад или някоя важна особа бе излязла на лов с целия антураж.Причината нямаше значение,но огромната постройка бе оставена пуста без кон или човек,но с много сено,което сякаш тръпнеше да бъде измачкано...

/Пишете там.

Ароматът на цветя привлече Елиза,която бе удивена от размерите и разнообразието което я заобикаляше.Разходката и започна бавно и спокойно,нищо че самата тя нямаше представа къде отива.Наоколо цареше красота и спокойствие,бих казала перфектното място за разходки и релаксация.
-Изглежда тук в тази градина няма много хора,и ще ми се наложи да потърся изхода от това прекрасно място,друг е въпроса дали ще го открия скоро.
След дълго лутане и обикаляне девойката реши да се отдаде на кратка почивка,огледа се внимателно на около и забеляза едно спокойно и сенчесто местенце на което имаше една пейка.Без много да го мисли Елизабет реши,че това е нейното място за почивка,отиде под дървото и спокойно се намести на пейката.Сянката освежаваше новодошлата девойка,която тихо въздъхна и извади една книга от чантата си,разтвори я някъде към края и унесено се приготви да разбере края на историята.

» Зимната градина