Спомени Уилфърд Дрейн

Уил отвърна също смеейки се-А аз се чудех защо сме толкова бедни,а сме аристократи от 200 години-подхвърли небрежно.
-Както и да е преди да продължим разказа си,който между другото е много интересен искам да те попитам едно нещо,защо избра да се явиш точно пред мен и да ми разкриеш историята ти,сигурен съм,че знаеш целта ми-да издигна семейството ни в йерарйията,а имено-титли и вървящите с тях земи и пари,защо реши да разказшеш всичко това на някой с напълно различни цели и вярвания от твоите?-този въпрос живо вълнуваше младежа от момента,в който бе решил да повярва на думите на прародителя си,

Мъжът му се ухили,намигайки му.
-Ще разбереш в края на разказа...Ако ти кажа сега,ще развалим всичко!-той кимна с глава.-Между другото,ние не сме бедни заради моята постъпка,просто всички наследници след мен са просто шайка пропаднали задници..
Той изсумтя недоволно.
-А сега,да продължим?Не те ли интересува какво стана след това...

-И аз съм от твойте наследници..-измънка неволно благодника,след което затвори устата си,за да може духа да продължи.

-Да кажем,че прекарах едни тежки десет години,докато всичките ми роднини се опитваха да ме издирят и да ме убият.-мъжът се ухили.
В това време,картината около тях отново се промени,сега се намираха в тесен проход,в някаква скала.

-Знаеш ли можеше да продължиш и без пауза да не би да си провалил се драматичен актьор?-каза отегчено Уил,който искаше да научи още и още за историята на духа особняк.
Но уви едвали това щеше да стане скоро и ще не ще наследника на Дрейн трябваше да го приеме и да гледа тъпо прадядо си,докато отново не продължи разказа си .

Мъжът лекичко вдигна ръка,в успокояващ жест.
-Историята никога не е спирала да тече около нас,драги мой.Виж!-при тези думи,Уил чу,как някой тичаше през прохода,държейки малка лампа в ръце.

Наистина,докато мрънкаше на духа Уил не бе обърнал внимание на промените около тях.Осъзнавайки грешката си той веднага прокара погледа си през прохода спирайки го на светлинката идваща от лампата.

След малко светлината се обедини с шум-фигура,обгърната с мантия,се задаваше към тях,тичайки.Сякаш демони бягаха по петите му,във въздуха се усещаше страх.

Младежа запази мълчание в очакване на следващата сцена от филма,който всъщност бе живота на неговия прародител..

Фигурата ги отмина,а след нея Уил забеляза как мрака се раздвижва.Той оформи още една фигура,антропоморфна която се спря на половин метър от него.Сенките бяха оформили тяло на младеж,който изглеждаше по-призрачен от спътникът на Уил и по-демоничен от всичко което бе срещал до сега.Преди да продължи напред,съществото лекичко се извърна,гледайки с жаден поглед Уилфърд,то сякаш знаеше,че той е там,макар да не бе в неговото време...Главата изведнъж го заболя,зави му се свят.
Моментът отмина и съществото се стрелна напред.Уил видя как светлината отпред изведнъж се спря...а след това и изгасна.

След като успя да се съвземе от внезапното главоболие и да накара съзнанието си да му се подчини и да не изригне отново с нова поредица въпроси,откровения и гняв,които щяха да бъдат игнорирани от прародителя му.
Уил просто се загледа в тъмнината очаквайки следващата картина като размислите над случилото се,над какво беше това нещо и как то успя да му въздейства,въпреки че бе само спомен остави за по-късно.

-Уил,изглежда ти току що се запозна с Еридан.Явно все пак те е надушил,нали носиш подходящата кръв.-мъжът се замисли.-Слава богу,че аз успях да покрия следите си.Еридан като нищо би ми скокнал,ако ме усети наблизо,все пак аз...-тук той се спря и ухили.За малко да издаде нещо,чието време за споделяне още не бе дошло.Очите му блеснаха игриво,усмивката му бе мазна и невинна.
-Прощавай,аз съм един стар глупак...И така.Имаме си Еридан,който с годините придобива все по-човешки облик.Това е така,заради всички неуспешни опити на наши роднини,които да поемат контрол над силата.При провал,той един вид изсмуква цялото ти съществуване,превръщайки го в свое.При баща ми беше различно-той вече го бе овладял веднъж...

» Уилфърд Дрейн

Спомени *Уилфърд Дрейн*

Спомени Уилфърд Дрейн