Над покривите Алис Даймонд

След странната целувка,Алис се събуди,намирайки себе си в някакво затворено кръгло помещение.Около нея имаше съвсем малко място за да се движи...защото се намираше оградена от златни решетки.

- Ъ...
Момичето се изправи, тъй като досега беше леко на колене, зяпайки странните златни решетки. Нима тя се намираше в кледка? НИМА АЛИС БЕ ОТВЛЕЧЕНА??? Що за нахалствооо???
- Хей... ъм... Нещо... КЪДЕ СИ! Веднага ме освободи! Настоявам да ме освободиш!!! - подвикна тя и вдигна главата си на горе. Сега се сърдеше на педала... който току що доказа, че не е педал, след като си позволи да я целуне.

Странното в случая беше,че Алис се оказа изправена...и нямаща колене.Но преди да сведе глава надолу към тялото си,Тъмнината наоколо изчезна и слънчевата светлина я ослепи.Намираше се в златна клетка за птици...в хубаво подредена стая.Следващото нещо което забеляза я накара да започне да пищи...Срещу клетката имаше огледало и там тя видя,че се е превърнала...в гарван.

- ААААААААААААААА! - писъци, писъци, тя самата не можеше да спре!
"Красивото ми тяло! Какво се е случило с красивото ми тялооооо!?!?!?!?"
Не можеше да повярва, на очите си. Не можеше да повярва, че ония тъпанар я е превърнал в грозна, черна птица!!! Защо? В момента даже не обръщаше внимание, нито че е в клетка, нито че се намира в хубава стая.
- КЪДЕ СИ! Ти си ужасен!!! Как можа... мразя те! - крещеше девойката... гарванът и... и... тя беше напълно пощуряла.

-Аз?-този който бе вдигнал покривалото на клетката бе виновникът за всичко това.Той се придвижи напред,така че да застане точно пред нея и й се ухили.
-Красива си!Така ще си моя приятелка завинаги!-той се изкикоти маниакално.

- Няма пък! Мразя те! МРАЗЯ ТЕ! - извика гарванът и веднага обърна гръб на младежа. Е нямаше да му говори пък!!!

Той хвана клетката и я повлече със себе си.С щракване на пръсти отвори един прозорец и провеси горкото малко гарванче Алис през него.На нея й прималя от огромната височина,на която се намираха...
-Ако ме мразиш,тогава ще трябва да си кажем чао...Няма да си играя с теб,ако си лоша!

"А? Но аз дори не знам как да летя..."
- Хей! Ако теб те бяха превърнали в гарван и те затворят в клетка, щеше ли да се радваш? Много ясно, че не! Щяха да ти отнемат свободата! - отвърна Алис и продължаваше да зяпа на долу... - Хайде, моля те пусни ме на земята и ми върни на прекрасният облик, а? И... и... в замяна ще ти стана приятелка, става ли? - след което се обрна към младежа... и колкото и да е трудно да се усмихнеш, когато имаш човка за уста... се опита да се усмихне.

-Искаш да те пусна на земята?-младежът се замисли,след което лекичко се усмихна.-Добре!
В следващият миг кафезът с Алис полетя през прозореца,насочвайки се с голяма скорост към земята...

» Алис Даймонд

Над покривите *Алис Даймонд*

Над покривите Алис Даймонд