Конюшнята

Заглавие: Конюшнята Пон Окт 19, 2009 4:01 am

Конюшнята както всичко останало беше на кралско ниво - запълена само от расови жребци и плодородни кобили, се състоеше от манеж, помещение за разплод, 500 клетки (над 400 от тях заети) за конете на възпитаниците на Академията и 500 за нейните гости по време на баловете, фуражна зала, водопойна зала, инвентарна и съвсем близо до всичко това малко жилищно блокче за конярите, ветеринарите и пазачите. Можеше да влезеш направо при клетките с конете от Оръжейния салон, или от входа на Академичният комплекс. Всичко беше направено в услуга на конете, а човекът беше негов господар само когато беше върху него - през останалото време му беше покорен слуга.

Заглавие: Re: Конюшнята Пон Окт 26, 2009 1:53 am

"Ти..." редеше тихичко и с много неприязън Джак в главата си."Ти...Ще видиш ти..."
Блондинът знаеше,че в тази игра няма той да е загубилият и търсеше отчаяно начин да блесне.Благодарение обаче на грешката на братовчед му,който ги заведе в конюшнята,пред него се отвориха нови перспективи,които гарантирано върнаха усмивката на устните му.
Късметът му се усмихна,на няколко крачки от тях,навътре в помещението подготвяха за езда някакъв кон.Поемайки си шумно дъх,той се затича със всички сили напред,яхвайки в движение едрото животно.То леко се стресна,вдигайки се на задни крака,но Джак ловко се задържа отгоре му и успокоявайки го,го насочи в галоп към братовчед си и младата дама.Като на забавен кадър,Джейн го видя да се приближава,усети една нежна ръка около кръста си,която я повдигна и намести на седлото-Джак криеше много повече сила и умения,отколкото някой можеше да заподозре.Веднъж взел със себе си младата девойка,той продължи да дава зор на коня,само и само за да се измъкне по-далеч от Уилфърд...и неговият хипотетично ужасяващ гняв.

Заглавие: Re: Конюшнята Пон Окт 26, 2009 2:33 am

Джейн се кикотеше в обятията на Джак докато я отнасяше далеч. Чувстваше се като малко момиче, което ратаят извежда на разходка. Както и да звучеше това бяха едни от най-приятните й моменти, от както се помнеше. Стискайки редингота на "шофьора" си се пазеше от падане, а между силните му ръце се чувстваше крехка. Със свободната си ръка придържаше колкото можеше косата си, за да не пречи на Джак. Отдавайки се на приключенския дух се облегна на рамото му и вдиша дълбоко миризмата му. Незнайно защо не се чувстваше странно, или притеснена, а напротив, беше щастлива и й беше безкрайно забавно. Горкият Уилфърд, остана сам в конюшнята и изгубен.
- Джак, как ти хрумна това, очарователно е - каза му тя, между два от кикотите си - Горкия Уил, едва ли ще се прибере скоро! А ти не изглеждаше толкова силен, когато те видях за пръв път! - Надяваше се блондинът да не отбележи, че това е доста от скоро, а да възприеме казаното от нея като комплимент.

Заглавие: Re: Конюшнята Пон Окт 26, 2009 3:35 pm

Джак се засмя игриво,обгръщайки я още по-здраво и силно със свободната си лява ръка.Другата,дясната държеше здраво поводите,направлявайки съвсем леко и винателно животното.То му се подчиняваше без проблем,така че Джак можеше да си позволи да се разсейва с красивата си компаньонка.Стигаше му да заравя от време на време лице в косите й,за да усети аромата й,които го изпълваше и караше да се чувства невероятно щастлив.
-Трябва да си наясно,че съм готов на всичко,за да получа това,което искам...и за да се отърва от братовчед си.-лицето му леко помръкна,личеше си,че има още неща,които иска да й каже,но не смее.Не смяташе,че е прилично да злослови срещу своя кръв,колкото и да си го заслужаваше въпросният човек.
Младежът леко спря конят,насочвайки го да направи рязък завой на ляво.Беше минал оттук преди малко,когато бе сам и изгубен и знаеше много добре на къде води малката прикрита пътечка,между два живи плета,които се смесваха с огромни и много уханни червени рози.Той накара коня да върви съвсем бавно,за да се наслади пленницата му на прекрасната гледка.Пускайки за малко юздите,доверявайки се на спокойното животно,той се пресегна и откъсна една роза.Поднесе я на момичето,заравяйки лице в косите й,само и само да прошепне неясно:
-Красиво е...-без да пояснява дали говори за нея,за цветята или просто принципно...

Заглавие: Re: Конюшнята Вто Ное 03, 2009 9:16 am

Джейн смутено се сви още повече. Не бе свикнала да й казват толкова много и толкова убедително, че е красива. Надигна лице към чертите му, сякаш искаше да запомни и най-малката подробност - правилният му нос, приятните му вежди, овала на лицето му, бадемовидните му изумрудени очи, нежните му устни... Забравила да диша за момент, червенокосата лейди си пое дълбоко дъх. Възможно ли беше това? Дали не сънуваше?
- Ти истински ли си? - В очите й растеше истинско възхищение и вълнение. - Дано да си истински.
Тънките й пръсти докоснаха бузата му, малко над извивката на челюстта му и останаха там, сякаш за да гарантират, че той не е от въздух. Сякаш в транс тя посегна към розата, която той й подаваше. Но вместо да я поднесе към себе си за да усети аромата й, я изпусна на земята. Беше се набола и сега от показалеца й паднаха няколко капки кръв. Джейн погледна със съжаление падналата роза и после безкрайно милия Джак.
- Извинявай, Джак, ужасна съм! - в погледа й нещо помръкна. Стисна убодения си пръст и го засмука. В този момент приличаше на малко момиченце счупило любимата си кукла.

Заглавие: Re: Конюшнята Вто Ное 03, 2009 4:20 pm

В следващият миг,Джак рязко накара коня да спря и лекичко преди това да се вдигне на задните си крака.Той отново овладя с майсторство положението,без да трепне и след мунита конят бе в пълен покой.
Младежът освободи лекичко прегрътката около Джейн,за да я извърне с няколко градуса към него.На лицето му се бе появила загрижена физиономия,който го правеше още по...сърцераздирателно очарователен.
-Добре ли си?-по гласът му си личеше,че е разтревожен.Внимателно взе в ръцете си нараненият й пръст,който тя до преди малко внимателно бе засмуквала.
-Прости ми...-прошепна той и се наведе лекичко.Джейн усети топлите му и много нежни устни около пръста й,целувайки го.Джак бе затворил очи,а по бузите му бе плъзнало съвсем леко изчервяване.Със свободната си ръка,той бръкна в джоба си и извади една чисто бяла кърпичка.Отлепяйки устни,той я уви бързо около раната,за да не се замърси.
Дари я с още една щастлива усмивка,а след това я притисна обратно до себе си,обгръщайки я този път и с двете си ръце.Заровил лице в косите й,той малко се мразеше,че си позволява такива неща с напълно непозната.Момиче,което го бе пленило съвсем неусетно...
-А ти истинска ли си?-до нея достигна шепота му.

Заглавие: Re: Конюшнята Пет Ное 06, 2009 5:18 pm

Уилфърд останал сам в конюшнята проследи с поглед отдалечаващия се Джаки заедно с новата му любима.Погледа бе весел,а по лицето му имаше жизнерадостна усмивка-Всичко започна доста интересно мисля,че си спечелих приятел номер 1 и приятел номер 2,които няма да могат да избягат от мен-хахахахахахахахахахаха-последва дълъг налудничав смях.
След което напусна конюшнята.