Астрономическата кула

Едновременно място за романтични срещи под звездите, мощна шпионска наблюдателница и... Ами астрономическа кула. Беше снабдена с най-силния телескоп, разработен от лабораторията долу, с който се виждаше до крайните на Лондон. Само че беше доста своенравен. Показваше каквото искаш, само ако е разположен да го направи. Тъй като беше направен с доста демонски техники, накрая се оказа, че е развил душа и характер, при това доста раним такъв. На всичко отгоре говореше и понякога правеше лекции. Ако някой можеше да изтърпи депресираното му подсмърчане, можеше да научи доста нужни и ненужни неща.

След като напусна конюшните Ули се насочи към астрономическата кула,защото бе чувал,че в него има огромен телескоп,може би най-големия на света и с негова помощ младежа искаше да шпионира всички момичета в околноста!
-Мой дълбоки очи кажете здрасти на татко!- изчурулига като малко дете и се нахвърли на телескопа отглеждайки го от всички страни,а след това насочвайки го към сградата,която смяташе за женските общежития погледна през него..

Но дори не успя да го помръдне,защото бе така построен,че да предотвратява забаленията на хора като него.
-Мога ли да запитам какво правите,млади господине?-зад него долетя уморен мъжки глас.

Младежа се обърна по посока на гласа и огледа мъжа(предполагам) от глава до пети,след което каза-Може,но първо трябва да се преставите,така изисква етикета-отвърна Уилфърд,който бе решил да се тържи като типичен надут аристократ.
-Или си служител отговарящ за телескопа или някой от преподавателите,което ще е проблем..-мислеше си мистър Дрейн.

Мъжът го изгледа тъпо и вдигна рамене.
-Аз съм един от прародителите ти,Уилфърд.Как я караш?Пуснаха ме в кратка ваканция и реших да видя как е родата...-мъжът тръгна напред към него и Уилфърд забеляза факта,че мина направо през един шкаф...без да забележи.

В първия момент младежа стоеше и гледаше тъпо,но веднага си спомни слуховете,които се носеха за Академията и какво всъщност бе нейното предназначение.
-Ами в такъв случай защо не ми помогнеш пра-пра дядо? В момента се опитвах да насоча този красавец тук към женското общежитие кой знае може да видя бъдещата си жена,която ще има честта да роди нов наследник на клана Дрейн-каза най-спокойно младежа,след което удобно се настани на един стол кръстоса крака и с интерес "заби" погледа си в своя родственик.

-Вече се опитвах да го направя,проклетото нещо е много здраво заковано,че не ще и не ще.-мъжът пред него въздъхна.На външен вид бе на не повече от тридесет и имаше същата буйна руса грива като Уилфърд.

Уил само се усмихна този дух наистина бе негов прародител,-Щом ти си тук това значи,че слуховете за Академията са вярни,кажи ми дядо какво ме очаква от тук насетне и какво да направя,за да превърна семейство Дрейн най-влиятелното във Великобритания-мъжа се изправи от стола и застана до прозореца,който гледаше към двора на Академията в очакване на отговори.

Пра-дядо му вдигна рамене и извади цигара от джоба си.Сложи я в устата си,след което щракна с пръсти и тя се запали.Замислено пое няколко дръпки от нея,след което издишайки обилно количество дим заговори:
-Абе ти нормален ли си?По мое време дори нямахме благородническа титла...Вместо да се задоволиш с това което си получил благодарение на мен,ти искаш още и още...-мъжът поклати глава разочаровано.

-Пушенето убива старче-заяви младежа и метна някаква оставена книга по дядо си,която естествено мина през главата му.Уилфърд се обърна поглеждайки прадядо си-Изглежда не си живял дълго-констатира младежа и добави-Да ти кажа лицето ти не ми е познато от семейните портрети изглежда и тогава си бил такъв глупак задоволяващ се с малкото затова никой не си е направил труда да те увековичи,предполагам си бил дребен търговец или чиновник радващ се на огризките,които получава,,,

Мъжът подръпна замислено от цигарата си.
-Не са ме увековечили?Като се замисля какво направих за тях...

Без да си прави труда да каже нещо Дрейн се насочи към врата,защото тук си губеше времето...

-Колко са припряни младежите в наше време...-мъжът хвърли призрачната угарка от цигарата си на земята и я затисна демонстративно с крак.След това без да се обръща,той добави едно тихичко:
-Очуден съм,че не проявяваш интерес към историята ми...Че не си наясно с абсолютно нищо...

Момчето се спря на вратата и също без да се обръща каза-Ти си този,който дойде при мен.Едвали е просто,за да кажеш здрасти стига игрички кажи какво искаш да направя за теб,след което ще си кажа цената..

-Какво ще кажеш,да чуеш историята ми,все пак тя те засяга пряко,след като си мой далечен наследник,а след това да му мислим?

-Защо не ще бъде интересно-отвърна младежа,но не мръдна и със сантиметър от мястото си нито пък си направи труда да погледне роднината си.

Мъжът щракна с пръсти и всичко наоколо се разми,също като картина,попаднала под водна струя.

//Правя отделна тема

///Никиии,говори миииииии!