Известна дестинация за прекалилите с пазара госпожи и господа.По някаква странна причина,напук на името си,кафето не бе нито синьо,нито малко,но никой не обръщаше внимание.То бе там и изглеждаше старо колкото света,поредното нещо в списъка,което планираше да държи рекорд спрямо вечноста.
Над 100 метални маси бяха разпръснати и в самото кафе и пред него,разпростирайки се чак до улицата.Столовете които бяха подредени около тях бяха събирани от кол и въже,някой истинско доказателство защо не трябва да караш полудяла разгонена маймуна да се доближава до дърво или евентуално желязо.
Сервитьорите също бяха известно количество и до един бяха мрачни особи,които намираха че няма нищо по-депресиращо от чаша кафе,когато се налага да се пие чай.Официално меню нямаше,всеки евентуален посетител трябваше с много мъка да измъкне кратка увертюра от депресираните сервитьори и да понесе като цяло приключението без излишни нерви.
