Адовата Порта

Заглавие: Адовата Порта Нед Окт 18, 2009 7:41 am

Веднага щом асансьорът слезеше до долу и отвореше вратата си младото учениче се оказваше в някакво мърляво и прашно антре. Точно срещу него се намира вратата с надпис "Канцелария,внимание,канибали", а отдолу някой беше дописал "духовито": "МУХАХАХАХА". Отръсвайки се от първоначалния шок юношата виждаше Ърл. Под прикитието на чистач, допушващ угарка със странен мирис и облечен в мръсен гащеризон, той всъщност беше демоничния вариант на Супер Марио, като гъбите бяха онези осмелили се и някак успели да припарят там без разрешение, костенурките - демоните, които се опитват да излязат без договор, а принцеса нямаше. След като не ти обърнеше внимание, ако си редовен попадаш в стаичката с бабето. На нея никой не й знаеше името, но едва ли би било произносимо от човешки устни, защото беше доста силен демон. След като ти мернеше едно око и ти изцедеше малко от кръвчицата, те изпращаше да си ходиш по обратния път, натоварен с главоболие, гадене, световъртеж и личен демон.

Заглавие: Re: Адовата Порта Вто Ное 03, 2009 10:22 am

След краткото пътешествие с асансьора, Винсънт видя...не особено приятна гледка в лицето на Ърл. Отвърна на погледа на чистача и дори му се усмихна бегло, но бързо тръгна напред, оставяйки го зад себе си. Май-май всички истории за демони, договори и прочие щяха да се окажат верни. Искаше нещо такова. Нямаше време да се занимава с чистачи, пък били те и спешъл едишън хардкор демони в ролята на чистачи(xD).
-Писмо от директора. Подпечатано от библиотекарката. - Винсънт подаде листа на бабата и понечи да скръсти ръце. Усети се едва тогава и на пръв поглед дори се засрами видимо. Нетърпеливостта му май си пролича, за момент беше забравил за "маската". Нищо. Щеше да свикне скоро.
-Искрено се извинявам за липсата ми на възпитание...името ми е Винсънт Рейнолдс. Новопостъпил. Просто всичко наоколо е ново за мен, сигурен съм, че разбирате... - извинително разпери ръце баронетът, след което се отпусна леко и замълча, гледайки изпитателно жената. Бабичка, ама друг път. Нормалните пенсионерки рядко се хващаха на работа като разпоредителки и регулировчици на адските селения при връзката им със света на хората. Поредният интересен детайл. Винс вече се чувстваше като малко дете в оръжеен магазин. Т.е. като малко дете в сладкарница. Все едно, беше му забавно, а на него рядко му трябваше повече.

Заглавие: Re: Адовата Порта Вто Ное 03, 2009 10:37 am

Бабето го дари с поглед пълен с мързел и лукавост и се изправи, за да се дотътри до него със скоростта на споминал се инвалид. Метна един поглед на оръжието му и се ухили беззъбо о перверзно. хвана ръката му и натика показалеца му в устата си. След това изведнъж от розовите й венци изскочиха 3 реда зъби и тя захапа. Преди да има шанса да откачи, Винс вече капече кръв в дланта на бабето, която на свой ред извади един дълъг списък с имена, намери неговото и остави кървав отпечатък до него едновременно със своята и неговата ръка.
- Готов си, жребецо. - Усмивката й вече беше доста зъбата. Тя вдигна нещо като слушалка и започна да издава звуци наподобяващи дефекиране на раждаща маймуна, усилено повръщане и ръмжене на мечка. На края на разговора добави:
- Домъкни си мършавия задник, Хктиб, или ще живееш като балерина поне още 50 години!
Като по команда в стаята се появи по-ребния, по-дебелия, по-зеления и вероятно по-разговорливият вариант на Ърл. Хктиб.
- Хктиб, запознай се с Винсънт. И ми се разкарайте от главата вече
Бабето се тръсна на стола и отново заразглежда разни книжа.

Заглавие: Re: Адовата Порта Вто Ное 03, 2009 10:56 am

Преглъщайки напиращите коментари за зъбите на жената и как само те са достатъчна причина да си остане сама и незадоволена вовеки веков, Винс се извърна и закрачи обратно към асансьора. Дори не обърна внимание на демона, преди вратата да се затвори и вече да не може да бъде чут. В крайна сметка с това създание щеше да си дели живота оттук нататък, нали? Нямаше място за преструвки.
-Грозен си. - невъзмутимо заяви младежът, просто колкото да провери реакцията на зеленокожото, което се озъби, макар и без да влага особено чувство.
-Чудесно. Тъкмо няма да ми налиташ. Понеже приличаш на хомо. Притесняваш ме.
-Нямай грижи, гущер. Колкото и да изпадна, дори наистина да обърна резбата, ти все още ще си в безопасност.
-Гущер ще викаш на баща си...ако изобщо го познаваш. - жлъчно вметна демонът. Репликите дотук бяха разменени бързо една след друга и никой от двамата не изглеждаше особено потресен от привидно враждебното посрещане на другия. Беше си направо отделна форма на запознанство.
-Странно е, че го споменаваш, понеже наистина не го познавам. - невъзмутимо сви рамене Винс, после млъкна, сякаш замислен за момент. Няколко секунди след това сякаш стигна до решение и се ухили озъбено. Изглеждаше изключително доволен от себе си - Бива, не е зле. Винсънт Рейнолдс се казвам.
-Хктиб. - сприхаво сподели създанието, чешейки тила си много усърдно.
-Приятно ми е. Отчасти. Все тая, сега ми се разкарай от главата. Достатъчно ми е кофти да се концентрирам над спокойното и уравновесено държание и без някакъв затлъстяващ демон да ми лъха на джибри, схващаш? Марш.
Вратата на асансьора се отвори няколко секунди по-късно и от нея излезе Винсънт...сам и с доста по-приветлив вид, отколкото имаше малко по-рано. Младежът си пое дъх, кимвайки сякаш на себе си, след което тръгна през библиотеката, все още криейки нахапания си пръст в джоба си...